Отворените данни като граждански капитал Как могат да са полезни отворените данни
Отворените данни могат да направят света едно по-добро място и това не е преувеличение. Информацията е основна движеща сила за иновациите. Тя е уникален ресурс, т. нар. "неизчерпаемо обществено благо". Употребата на информация от едно лице не намалява възможността на останалите да я ползват. Ето защо ползата от информацията може да се простира далеч отвъд първоначалната й цел. Като основен източник на информация, Правителството е в силна позиция по отношение стимулиране на иновациите чрез предоставяне на по-широк достъп до отворени данни за управлението. (Виж Sean Gorman "Information as a Public Good".) Вероятно е по-лесно да си представим как научни данни, държавна собственост, например научни изследвания в областта на биотехнологиите и фармацията, могат да подобрят живота повече от информацията за управленската дейност. Истината е, че във всички видове данни за управлението, можем да намерим много примери, при които споделянето на данни с обществеността ускорява напредъка във всекидневния живот, насърчава икономиката и повишава сигуността ни.
Данните за околната среда са една от водещите области на отворените за обществеността данни в САЩ. Агенцията за опазване на околната среда в САЩ (EPA) споделя голямо количество необработени данни с обществеността, които се използват за нови и неочаквани цели. Инициативата на ЕРА за обмен на данни надхвърля основните й задачи, свързани с научни изследвания, регулиране и образование. Благодарение на достъпността до тези данни частният сектор е в състояние да насърчава по-здравословен начин на живот. Американската белодробна асоциация например използва базата данни за качество на въздуха на ЕРА, за да създаде доклад за състоянието на въздуха – оценка на качеството на околната среда, с важни последици, особено за хора с респираторни заболявания като астма или емфизем.
Според доклада: "Шест от всеки десет души (61.7%) в САЩ живеят в райони с нездравословни нива на озон или вредни частици”. Ето един отличен пример за това как данни за управлението се превръщат в ценен обществен ресурс, като се използват извън обхвата на правителствената агенция, която ги е създала.
Обществената безопасност често се наблюдава чрез публични регистри. Записи на инспекции по минна безопасност привличат вниманието през 2010 г., след най-голямото бедствие в областта на въгледобива от 40 години насам. Именно поради факта, че е имало доклад за зачестили проверки на безопасността на мините в района, е логично да се мисли, че е било възможно катастрофата да се избегне, ако документите за инспекция по безопасност са били на разположение на обществеността веднага след появяването си. (Froomkin 2010).
Националната метеорологична служба на САЩ (NWS) е дадена за пример като най-голямата федерална агенция в Интернет по отношение на потока от данни през повечето месеци. Поразяващото при NWS не е, че предоставят информация за времето на обществеността. Това, разбира се, е част от работата им. Впечатляващото е, че го правят по начин, който насърчава иновациите. Едуард Джонсън, директор на стратегическо планиране и политика за NWS, в личен коментар казва: "Ние даваме достъп до огромно количество данни в реално време, веднага, се вливат в икономиката на САЩ. "
И системите за свободно разпространение, и специализираните високонадеждни и широколентови услуги са създадени върху ограничена ценова база за възстановяване на разходите и са от решаващо значение за изготвянето на ежедневната прогноза за времето за вестниците и телевизията. "Здравето на предприятия, боравещи с информация за околната среда" – под това се разбира по-широката общност, която ползва информация за времето, включително търговски доставчици, медии, както и академичната общност – е много важно за NWS, казва Джонсън, и добавя, че NWS може да изпълнява задачите си по-ефективно, съобразявайки се с обществеността, и особено с медиите, партньори в разпространение на информация за времето по отворен начин. Освен удобството и сигурността, осигурявани от NWS, заявява Джонсън, времето е част от важната "информационна индустрия". Той смята, че "управлението на САЩ всъщност печели повече от стимулиране на икономическа дейност, като дава достъп до цялата тази информация и я прави евтина и лесна за използване, отколкото ние бихме спечелили, ако искахме да ни се плаща за това."
Тезата, че отворените данни за управлението са истинска благодат за една национална икономика се поддържа от доклада на NWS (Weiss 2002), който сравнява относителната отвореност на данните в Съединените щати с подчертаното възстановяване на разходите и лицензионния модел в Европа, според който обществото по принцип трябва да закупи правителствените данни на цена, много по-голяма от пределния разход за разпространение на информация без след това да може законно да разпространява тези данни. Пределната цена на разпространение е цената на още едно копие. Във физическия свят пределната цена е цената за производство, хартия и пощенски разходи. Във виртуалния свят пределната цена е цената на прехвърляне на байт документи през интернет и тя е толкова ниска, че прави пределната цена за разпространение на повечето управленски записи равна на нула. В доклада се отбелязва, че индустрия за управление на риска при необичайни метеорологични условия е 50 пъти по-голям в САЩ отколкото в Европа, което е приписвано отчасти на по-високата търговска стойност на метеорологичните данни, предоставени на пределната цена и без лицензионни ограничения в САЩ, в сравнение с метеорологичните данни в европейските държави, които е скъпо да се купуват и се контролират още по-сериозно. Докладът посочва също, че отворените данни за управлението могат да имат дори по-висока фискална полза за управленческите програми от възстановителните разходи, тъй като повече приложения, изградени върху отворени данни могат да се превърнат в по-високи корпоративни данъци за управлението. Изводът от доклада е, че "заплащането на пределните разходи за разпространение на иформация в публичния сектор ще доведе до оптимален икономически растеж на обществото и ще надхвърли непосредствените осезаеми ползи на агресивните възстановителни разходи. "
Отворените данни за управлението подкрепят много и различен тип бизнеси. В проучване на състоянието на информацията в обществения сектор в Обединеното кралство (Mayo &В Steinberg 2007) е отбелязано: "Географската информация е в основата на впечатляваща [част] от икономиката на Обединеното кралство. Лесно е да се види, че без качествено картографиране, пощенски кодове или информация за собствеността върху земята, голяма част от икономиката не би могла да функционира изобщо (например всичко, което е свързано с доставка, продажба, наем или покупка на имот) " и "Службата за лоялна търговия, твърди, че има около 500 милиона неизползвана икономическа стойност в целия пазар на информация в публичния сектор на Великобритания, освен тези 590 милиона, които се генерират в момента. "
При картографиране често се използват отворени данни за управлението. През 2009 г. Google приключи дълготрайните си взаимоотношения с частната компания за картография Tele Atlas в полза на публичното картографиране на САЩ от Бюрото за преброяване на САЩ, Американската служба за геоложки проучвания и американската служба за опазване на горите и околната среда (Google 2009 г.). В действителност, повечето онлайн карти в САЩ са се позовали на отворени данни за управлението през цялото време. Tele Atlas започва да добавя стойност върху същата информация, към която сега се връща Google. Че голяма компания като Google заменя поверителни с публични данни е силна позиция по отношение, както на икономическата, така и на обществената стойност на публичните данни за картографиране. По-голяма дискусия относно икономическата стойност на отворените данни за управлението може да бъде намерена в Uhlir (2009).
Въпреки че в NWS икономическата изгода е вторична последица от политиката за отворени данни, понякога икономическите цели са първостепенна грижа. Употребата на бизнес информация от страна на Комисията на САЩ по ценните книжа и борсите (SEC) е отличен пример за това как данните носят икономическа полза. SEC изисква оповестяване финансовите отчети на публично търгуваните дружества пред обществеността. "Резултатът от този информационен поток", отбелязва SEC на уебсайта си, "е много по-активен, ефикасен и прозрачен капиталов пазар, който улеснява формирането на капитала, така важен за националната икономика. "
Информационният поток се поддържа чрез технологии. От 1990 г. насам много отчети и документи са конвертирани в електронен вариант и днес SEC разчита основно на XML и на по-нов, също непатентен стандарт, наречен eXtensible Business Reporting Language (XBRL), който ги предоставя на обществеността без заплащане, без огричение за използването им, както и в големи количества, с цел максимално възползване от информационния поток.
Има теория на „дългата опашка” за употребата на отворени данни за управлението. Уебсайтове като www.iLive.at, победител в състезанието Apps for Democracy през 2008 г., организирано от В D.C. общинските власти на Вашингтон, могат да преобразят оперативните данни за града в полезни инструменти, в този случай именно, като дадат изчерпателна информация за живота в определени квартали, полезна на хората, които се местят в тях. (Виж Washington, D.C. Data Catalog) Отворените данни за управлението могат да бъдат и вдъхновяващи, като например снимките на Земята, направени от космоса от NASA и цифровите версии на исторически артефакти включително и учредителни документи, предоставени от библиотеката на Конгреса.
Една статия в Politico (Lovley 2009) разглежда няколко начина, по които предприемачи използват данни за управлението: FlyOnTime.us помага на пътуващите да намерят точното време на полетите си, (Забележка: IВ допринасят за развитието на сайта), както и Университетски учени от Cornell използват записи от библиотеката на Конгреса за ветеринарни наблюдения на смятаните за изчезнали белоклюни кълвачи. Lovley пише: "Всеки факт от значение за някого."
И най-накрая подобряването на самото управление е може би най-важният довод за отворени данни за управлението. Това става по два начина. Първата е основно гражданско образование, т. е. постоянно информиране на обществото за работата на управлението. Конгресът на САЩ дава достъп на обществеността до база данни със записи на гласувания и тази база данни се използва от вестници („Ню Йорк таймс”, „Вашингтон поуст "), както и от стартиращи фирми (моята собствена www.GovTrack.us например), за да информират обществеността за решенията, взети в Конгреса.
Според този пример не би било подходящо да има един, пуснат от управлението уеб сайт, който да монополизира информацията за гласуването. По същия начин, OpenRegs.com е независим прозорец към регулаторния процес на изпълнителната власт. Възможността на обществото да намери най-добрите начини да се образова, използвайки различни форми, подходящи за различни хора и цели, е в основата на прозрачността и отчетността, както и на общественото доверие.
Вторият начин, по който отворените данни за управленеито допринасят за по-добро управление е като помагат на обществеността да е по-самостоятелна, което намалява необходимостта от държавно регулиране. Според това твърдение, което съм срещал само в Mayo&SteinbergВ (2007 г., стр. 39), с колкото повече информация разполага обществеността, за да оценява различните стоки и услуги, толкова по-добре ще функционират пазарите и ще има нужда от по-малка управленческа намеса.
Разходите за споделяне, или дори събиране на информацията, необходима, за да бъде обществото по-самостоятелно могат да бъдат по-малки от разходите за регулиране.
Множество примери за "свободен достъп до PSI – информация от обществения сектор – на работното място" са изброени във Fioretti (2010) с примери в областите: географски данни, местен транспорт, демографски данни, подкрепа на изборите, производство и потребление на енергия, бюджети и данъци, местни икономически активности, недвижими имоти, данни за околната среда и измервания на замърсяването, агрегирани здравни данни или данни, свързани със здравето, сигурност, образование, управление на отпадъците и управление на водите.
Текущи тенденции в обсега на правителството на Съединените щати
Наистина още в началото на тази година (2009), видяхме голям подем на идеята за отворени данни за управлението от страна на правителството на САЩ. Тази година бяхме свидетели, на федерално ниво, на създаването на data.gov, директория с източници на данни от изпълнителната власт, както и директива в Конгреса, за проучване на достъп до големи количества информация от законодателни записи (Zetter 2009). Щатският сенат на Ню Йорк пуска APIs за достъп до законодателни записи, (http://open.nysenate.gov/), а градският съвет на Ню Йорк проведе заседание през юни по стандартите на отворената информация. Градът и окръгът Сан Франциско, сега проучват създаването на платформа за отворени данни за управлението (http://apps.sfgov.org/opendata).
Разбира се, идеята за свободен достъп до управленски записи, като част от прозрачността на управлението сама по себе си не е нова. Федералният закон отдавна е кодифицирал някои аспекти на отговорностите на управлението по отношение отворената информация. Законът за свобода на информацията (1966, 5 USC 552) разпорежда публичен достъп до управленски записи; Законът за намаляване на книжната документация (1980, 44 USC 35) гарантира [D] възможно най-голяма обществена полза и максимизира полезността на създаването, събирането, поддръжката, използването, споделянето и разпространението на информация от или за Федералното правителство; а Законът за електронното правителство (2002) разширява "използването на Интернет базирана информационна технология за подобряване достъпа на гражданите до правителствена информация и услуги. "(Виж CRS Report за 97-71, 2009 за обобщение). Но технологията се променя бързо и съвременната култура, заобикаляща отворените данни за управлението не е съществувала, когато тези закони са били създадени.
Освен това много правителствени агенции са прегърнали тези понятия, преди да са ги разбрали добре. Бюрото за преброяване и Федералната избирателна комисия например, отдавна се справят перфектно и споделят с обществеността колкото се може повече. Ню Йорк е имал своята NYCStat директория с оперативни данни за града, (http://www.nyc.gov/html/ops/nycstat), която се разширява през 2008 г. със статистически данни за ефективността. Балтимор стартира CitiStat през 2001 г. и става водещ StateStat на държавата за 2007 (http://statestat.maryland.gov).
Тенденции в други страни
Mayo & Steinberg (2007) описват много събития в Обединеното кралство, както по отношение достъпноста на информация в обществения сектор, така и по отношение начина на употреба на информацията за иновации от обществеността. Стайнбърг е ранен лидер в тази област и в момента е пуснал сайт с идеална цел – MySociety.org. Обстоен и по-скорошен преглед може да бъде намерен при Дейвис (2010), чиято хронология на UK OGD събитията се отбелязва още през 2003 г. в Консултативния съвет по въпросите на използване на информация от обществения сектор, за да насърчат "възможностите в информационната индустрия, за по-голяма повторно използване на информация от публичния сектор ".
В доклад на австралийския отдел за широколентовия достъп до интернет, комуникации и дигитална икономика (2009, стр. 12) е направен обзор на развитието на отворените данни за управлението в страната към момента:
"Комбинацията от информацията в обществения сектор с технологии за картографиране също може да повиши разбирането ни по важни обществени въпроси, като например здравеопазване. . . Свързващата информационна система на западна Австралия свързва основни бази данни за здравето на населението и определя и предоставя деидентифицирани данни за изследвания, планиране и оценка на проекти, които имат за цел да подобрят здравето на хората в Западна Австралия. . . [Австралийското национално радио и телевизия] сега дават достъп до повечето от данните на интернет страницата си под Creative Commons Attribution 2.5 Австралия лиценз. . . Три австралийски културни институции. . . са се присъединили към проекта Flickr Commons, в който музеи и библиотеки от цял свят публикуват изображения на своите произведения с етикет "известни ограничения на авторското право”, за да се увеличи достъпът до публично изложени колекции и да се осигури нов начин за широката общественост да увеличи информацията и знанията си. "
Без съмнение за в бъдеще в този раздел ще бъдат включени много повече примери.
Тенденциите в Австрия, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Италия, Норвегия, и Швеция са представени накратко при Fioretti (2010). Даден е приоритет на разкриването на данни
Информация от какъв тип трябва да бъде разкрита с приоритет от управлението? Асоциацията на управленските счетоводители, през 2009, дава накратко две важни ръководни правила:
-
„Осигуряване на информация, която помага при вземане на решения.”
-
„Бъдете наясно с разходите по осигуряването на прозрачност в долари и инвестирайте мъдро в нея. Определяне на приоритетите за разкриване и стремеж към най-добра възвръщаемост на инвестициите."
Управлението има специалната отговорност да предоставя на обществеността информация, която да я подкрепя в ролята й на наблюдател на управлението. Фондацията „Сънлайт” за принципи на прозрачност в управлението препоръчва няколко приоритета, според които да се отсява информацията, която следва да бъде споделяна с обществеността – тази, която е с най-полезно приложение на технологиите:
Информация, свързана с влияние, корупция и надзор. Изисквани финансови отчети и документи от избрани длъжностни лица/инстанции. Законодателни документи, особено преди да се превърнат в закон.
World Wide Web консорциумът W3C, стандартният орган, който ръководи по-голямата част от развитието на мрежата, публикува в работния проект Publishing Open Government Data (Бенет и Харви 2009) следната препоръка за приоритизиране:
"Първо, да се публикуват всички данни, които вече са достъпни в други формати (като например печатен вариант), или вече се събират и споделят с обществеността по други начини. Да се публикуват и високо структурирани данни и текстови документи. Да се публикуват закони, подзакони и кодекси, както и обществени документи, свързани с мисията, визията, ценностите и целите на правителствената агенция. "
При разкриване на нови данни трябва да се предвидят последствията, които могат да възникнат и това също да се има предвид при приоретизирането. Майкъл Гърстейн пише, че новопоявилият се достъп до собствеността върху земята и заглавната информация в Бангалор е преди всичко да бъдат пуснати в употреба хората със средни и високи доходи и от корпорациите, за да придобият собственост върху земя от маргинализирани и бедни. Гърстейн посочва, че не всички придобити данни могат да се ползват за ефективна употреба.