Проповедта, озаглавена "Оръжия, които събарят крепости", се фокусира върху Второто послание към коринтяните, 10 глава, стихове 1-4. Основната цел е да се разберат кои са тези оръжия и какви "крепости" събарят, като се използва метафоричен език.
Апостол Павел започва, като уверява, че думите му произлизат от него самия. Той подчертава, че това послание е изключително важно както за коринтяните тогава, така и за съвременната църква днес, която също може да бъде "непослушна" и повлияна от традиции и предразсъдъци.
Обвиненията срещу Павел Павел е обвинен от някои хора от коринтянската църква, че постъпва "по плът". Считат, че когато е сред тях, е "смирен" и "мекошав", но когато отсъства и пише писма, е "смел" и "силен". Обвинителите очакват от него да бъде по-категоричен, напорист, обвинителен и осъдителен при личните си посещения. Неговата кротост, нежност и смирение са наречени "плътски прояви" или "малодушие".
Противопоставяне на миналото на Павел Проповедникът напомня кой е бил Савел (Павел